Инструменти за потребители

Инструменти за сайта


blog

Помощ в терминала

man

За информация относно дадена команда може да ползвате man. Чрез нея можете да прегледате ръководството за работа с дадена команда. Но да кажем, че не само не знаете как се ползва дадена команда - не знаете коя е командата, която ви трябва. Тогава ползвайте man -k. Ако се интересувате например от настройване на часа, но не знаете коя команда да ползвате изпълнете:

man -k time

Като резултат ще видите списък на съвпадащите man страници с въведената от вас дума. Цифри са секцията в която се намира командата. Всяка секция носи различна информация. Повече информация за секциите можете да получите чрез man man-pages. За администраторите най-важни са секции 1, 5 и 8.

grep е инструмент за филтриране - позволява да търсите и филтрирате резултати от команди за специфичен текст или да търсите в съдържанието на файлове.

За филтриране на резултатите само за секция 1 ползвайте

man -k time | grep "(1)"

В man страниците можете да търсите с / (наклонена надясно черта). Ако желаете да търсите за STRING тогава въведете:

/STRING

За следващия резултат просто натиснете клавиша N.

--help

Алтернатива на man страниците е --help. За информация относно дадена команда просто добавете --help:

date --help

За случаите когато man и --help предоставят голямо количество информация може да ползвате less:

date --help | less

Сега ще можете да прегледате резултата от командата ред по ред, а когато желаете да излезете натиснете клавиша Q.

04.02.2017 в 20:10 · neohidra · 0 Comments · 0 Linkbacks

Linux

Когато говорим за операционни системи обикновено първото, което ни идва наум е компютър, но Linux е много гъвкава система. Поради това е налична за почти всяко устройство с процесор. С Linux работят някои DVD, Blu-ray плеъри, телевизори, кафемашини, рутери, принтери и много други. Няма как да пропуснем и една бурно развиваща се категория - умните мобилни телефони.

Какво всъщност е Linux - малко сложен въпрос, влияещ се особено от гледната точка. За обществото вероятно е операционна система, за занимаващите се с Linux - само кърнела, а за тези които работят с GNU - GNU/Linux. Всъщност тези имена назовават различни неща, които по една или друга причина се припокриват и именуването се пренебрегва.

История

Когато работите с операционна система тип Linux (дистрибуция) всъщност Вие работите с различните GNU „инструменти“, които работят на базата на Linux кърнела, който осигурява функционирането на всички компоненти. Наличните дистрибуции (Antergos, elementaryOS, Fedora, openSUSE. Ubuntu Mate и много други) работят с кърнела Linux, но същите те могат да бъдат да пригодени да работят с кърнела Hurd, но се изисква допълнителна работа. В кратък вариант - популярните дистрибуции са GNU/Linux операционни системи, но ако Linux кърнела бъде заменен с Hurd то тогава те биха били GNU/Hurd операционни системи.

история на UNIX

Операционната система UNIX е създадена през 1969 г. в Bell Laboratories (собственост на AT&T) в САЩ от Ken Thompson, Dennis Riтchie, Brian Kernighan, Douglas McIlroy и Joe Ossanna. Първата версия излиза през 1971г., а по-късно през 80-те AT&T започва да издава комерсиални лицензи за UNIX което довежда до създаването на много операционни системи базирани на UNIX, които се развиват паралелно, което довежда и до нарастване на несъвместимостта между тях. За ограничаването на този ефект са въведени два стандарта - POSIX и Single UNIX Specification. UNIX е търговското наименование и то може да се ползва за означението на системи отговарящи на спецификацията. Системи, които имат връзка с UNIX, но не отговарят на стандарта се наричат подобни на Unix. От комерсиалните разработки на базата на UNIX най-популярни и разпространени стават Solaris, HP-UX и AIX. Наред с тях широко се ползват и много други операционни системи, като Linux, Mac OS X, Android, MINIX и BSD, които по някакъв начин са свързани с UNIX. Те спадат към подобните на Unix, с изключение на MacOS X (10.5 и 10.6) която е Single UNIX Specification сертифицирана.

През 70-те и 80-те UNIX е широко разпространена сред университетските среди, а комерсиалните лицензи стават причина за появата на производните като AIX, HP-UX, IRIX, SunOS, Tru64, Ultrix и Xenix. Предхождат ги UNIX подобните Idris, Cohert и UNOS.

история на GNU

През 1983 г. започва проекта GNU, с основател Richard Stallman. GNU (GNU is not Unix - GNU не е Unix) е проект създаден преди Linux и представлява съвкупност от почти всички програмни инструменти необходими на компютрите от 80-те години. Почти защото кърнела им - GNU Hurd не е бил в използваемо състояние. Целта му е да създаде операционна система за всеки потребител, който свободно да я ползва за различни цели, да я модифицира и разпространява. Основния замисъл е свобода, а крайният продукт - операционна система цялостно съвместима с Unix, като за се ползва изцяло безплатен софтуер. В началото на 90-те голяма част от работата е свършена - доста от необходимите програми за една операционна система са написани, но работата по компонентите от ниско ниво като драйвъри за устройства, демони и кърнел е в застой и незавършена. Работата по самия кърнел, на име Hurd, започва през май 1991. До тогава се е ползвал микрокърнела Mach, чийто лиценз по това време, го прави неизползваем и се налага да бъде пренаписан.

история на Linux

По това време Linus Torvals е още студент в Университета на Хелзинки, с интерес към операционните системи. Toй работи с MINIX, но е фрустриран от лицензионното условие/ограничение за ползване на операционната система само за учебни/научни цели.

Затова той решава да създаде собствена операционна система. Създава кърнел, който e с фундаментално различен от философията залегнала в GNU кърнела (и която усложнява работата по него). През 1991 проекта на Linus Torvals, разполага с кърнел, но няма инструментите необходими за функционирането му. Тогава той съчетава двата проекта и се ражда GNU/Linux - операционна система, която комбинира Linux кърнела и комплекта програмни инструменти на проекта GNU. Кърнела създаден от Linus Torvals става доста популярен и до днес той в основата на различните Linux дистрибуции които работят благодарение на GNU „инструментите“ които често биват пренебрегвани и изпускани от наименованието на операционната система, която би трябвало да се казва GNU/Linux.

От GNU идват не само програмите в /bin и /usr/bin, от там е glibc - библиотеката за програмния език C, която се ползва от ядрото. С други думи при всяко ваше действие (когато въвеждате команда или кликвате върху иконка) на някакво ниво се изпълнява код, който произлиза от проекта GNU.

Операционна система или дистрибуция - има ли разлика? Ами ще опитам да дефинирам двете а Вие решете за Вас:

  • операционна система (или за краткост просто ОС) е софтуера, който позволява на програмите (които са написани за дадената ОС) да работят - осигурява им всичко необходимо за да работят. ОС-ми са изградени на пластове и като основен първи пласт, който е непосредствено до хардуерните компоненти се явява кърнела. Кърнела взаимодейства с хардуера посредством драйвъри (малки „програми“, които осигуряват комуникацията) и позволява на останалите програми да ползват хардуера. Върху кърнела се намират други слоеве, които са отговорни за входно/изходните устройства, мрежовата свързаност, аудио и възможностите на компютрите.
  • дистрибуция на Linux е комбинация от Linux кърнел и набор от различни програми (за текстообработка, за възпроизвеждане на видео и аудио, бразузър и др.), с които потребителя взаимодейства директно като крайният резултата е ОС, която е базирана на Linux кърнела. Разликите между дистрибуциите са външния вид, набора от избрани програми, които се разпространяват със самата дистрибуция, както и версията им.

Linux кърнела е монолитен. Тоест всичките услуги необходими за работата на операционната система работят в самия кърнел (кърнела са самите услуги). Философията на очаквания GNU кърнел е по-различна - микрокърнел. Тоест необходимите услуги работят самостоятелно, а кърнела реално изпълнява само координираща функция. Това усложнява много развойната дейност и отстраняването на проблемите, както и идентифицирането/локализирането им.

Изцяло монолитния кърнел е бил много удачен и лесен за прилагане модел в ранните дни на Linux, когато всеки потребител е компилирал кърнела спрямо собствения си компютър, днес това не така. Сега кърнела е модулен. Основните функции (ядрото) са в /boot, докато незадължителните драйвъри са представени като отделни модули в /lib/modules (и по-точно .ко файловете).

Можете да срещнете понятия като:

  • kernel space (място за кърнела) - това е част от паметта, която може да се променя само от кърнела (и модулите му). В резултата програми инсталирани от потребителя не могат да засегнат функционирането на кърнела, в това число се включват и програмите стартирани от root потребителя. Това е една от причините за стабилната работа на Linux.
  • user space (място за потребителя) - всичко извън кърнела.
30.10.2016 в 19:33 · neohidra · 0 Comments · 0 Linkbacks

Инсталиране на flatpak Gradio

Излезе flatpak пакет за Gradio - програма с която можете да слушате уеб радио станции.

За да инсталирате като flatpak се нуждаете първо от flatpak:

sudo dnf install flatpak

Сега добавете хранилището на Gradio:

wget https://repo.haecker-felix.de/keys/haeckerfelix.gpg
flatpak remote-add --gpg-import=haeckerfelix.gpg haeckerfelix-repo https://repo.haecker-felix.de/nightly/

И инсталирайте Gradio:

flatpak install haeckerfelix-repo de.haeckerfelix.gradio

Можете да стартирате програмата чрез командата:

flatpak run de.haeckerfelix.gradio

Ако сте с версия на Fedora по-стара от 25 вероятно ще се сблъскате със следната грешка:

runtime/org.gnome.Platform/x86_64/3.22 not installed

За да я премахнете трябва да инсталирате Gnome Platform 3.22:

wget https://sdk.gnome.org/keys/gnome-sdk.gpg
flatpak remote-add --gpg-import=gnome-sdk.gpg gnome https://sdk.gnome.org/repo/
flatpak install gnome org.gnome.Platform 3.22

Сега вече можете да стартирате Gradio!

Когато се наложи може да актуализирате с:

flatpak update de.haeckerfelix.gradio
09.10.2016 в 17:17 · neohidra · 0 Comments · 0 Linkbacks

Видове слушалки

Понякога се налага да се съобразяваме с околните хора. Не винаги когато сте в настроение за слушане на музика можете да задоволите прищявката си без да дразните някой.

Форма

Да започнем с формата им:

  • тези за ушите, или Earphones биват:
    • buds - захващат се за ушната мида
    • plugs (in-ear) - влизат в ушния канал
  • за глава (големите) или Headphones (говорителите име се свързват посредством проводник минаващ през свързващата ги корона или отзад зад врата):
    • supra-aural (on-ear) - стоят на ухото и не го покриват напълно и притискат ушната мида
    • circumaural (over-ear) - обхващат напълно ушната мида

Мощност

Количеството на външния шум, който стига до ухото ви зависи от типа на говорителя - отворен или затворен. Слушалките с отворени говорители имат малки отвори които позволяват на звука да преминава и в двете посоки. Освен това отворите предотвратяват изкривяването на звука, което се предизвиква от резонанса (който се поражда „кутията“ на слушалките). В замяна пропускат външни шумове, което може да ви подразни, или човека до вас който също дочува възпроизвежданото от слушалките.

Слушалките със затворен говорител могат да ви осигурят по-лично изживяване като ви позволят да се насладите на звука, без да увеличавате до максимум звука, хората до вас няма да станат съпричастни слушаната от вас музика, но това едва ли ще е проблем за тях.

Говорителите се различават и по технологията чрез която възпроизвеждат звука. Най-срещаните са динамичните говорители (moving coil). При тях диафрагма вибрира в отговор на променящите се импулси генерирани от магнитната намотка. Обикновено този тип говорители са „по-ударни“ и възпроизведения звук е по-жив, но не са прецизни като наличните алтернативи.

Balance armature drivers са по-малки и изискват по-малко захранване от динамичните. Намотката е част от електромагнит, който се движи. Той е позициониран в центъра на магнитно поле, когато няма сигнал, но се отклонява в отговор на променлив ток. Това довежда до вибриране на диафрагмата. Те не могат да възпроизвеждат в широк честотен диапазон като динамичните говорители и обикновено се свързват със слаб бас. По-скъпите модели превъзмогват тези недостатъци като ползват два или повече говорителя за ухо.

Чувствителност

Чувствителността измерена в dB показва колко звук може да генерира говорителя в отговор на приложено захранване с определена характеристика. Колкото по-височка е чувствителността толкова по-шумен звук могат да възпроизведат. Импеданса показва какво натоварване оказват слушалките на усилвателя, когато ги свържете. Импеданса се мери в омове (ohms). По-ниския импеданс е потенциален индикатор за по-чувствителни (и силни) говорители.

Слушалките проектирани за употреба с преносими устройства обикновено имат импеданс 32ohms или по-малко. Повечето MP3 плеъри могат да захранват слушалки с импеданс 80ohms без проблем, като за сметка на това звукът ще бъде тоста приглушен.

Насладете се на тишината

Ако пътувате или работите в шумна среда вероятно ви се иска да блокирате страничните, разсейващи шумове. Много от слушалките които влизат в ушния канал постигат такъв ефект със специално проектирани накрайници (от мемори пяна), които запълват ушния канал. Първо ги „смачквате“, поставяте ги в канала, а те се разгръщат и блокират болшинството външни шумове. Други разчитат на силиконови накрайници, които имат две или три мембрани които да блокират външните шумове. Силиконовите накрайници не могат да се сравняват със специалните накрайници от мемори пяна.

Правилното поставяне накрайника в ушния канал е от изключително значение за осигуряване на комфорт и изолация от външни шумове. Затова този вид слушалки идват с няколко накрайника.

Други слушалки комбинират звукова изолация с активно неутрализиране на шума (ANC)1). Технология ползва микрофон за да улавя страничните шумове, след което се генерират противоположни звукови вълни които „неутрализират“ шума. Технологията работи добре с обикновени ниско честотни шумове (такива от двигатели и климатици), но ефективността спрямо други типове шум е малко спорна. За осъществяването на неутрализирането слушалките се нуждаят от отделно захранване, което понякога може да генерира „съскане/пращене“ което смущава някои хора.

Bluetooth

Слушалките с Bluetooth са идеална алтернатива когато желаете да се отървете от кабелите. Но качеството на звука е ограничено от самата Bluetooth технология, която също може да се влия от други безжични устройства като рутери, а и трябва да се презареждат редовно.

Съществува стандарт за пренос на аудио през Bluetooth наречен Advanced Audio Distribution Profile (A2DP), който стандартно разчита на високи нива на компресиране, което води до загуба на качество. Bluetooth слушалките са „по-нисши“ от тези с кабел когато се говори за качество на звука, така както MP3 плеърите вадят по-лош звук в сравнение със оригинален диск.

AptX е система която работи на базата на A2DP и използва частен кодек, които подобрява значително звука, но за съжаление ще трябва да се потрудите да намерите устройства които поддържат тази система. Ако едното от устройствата (предавателя или приемника) не поддържа AptX устройствата автоматично ще се договорят да ползват A2DP.

24.09.2016 в 20:41 · neohidra · 0 Comments · 0 Linkbacks
1)
Active Noise Cancellation
blog.txt · Последна промяна: 06.11.2016 в 20:08 от neohidra